ЗА ВЕЧНАТА И СВЯТАТА И ЕДНОГОДИШНОТО Й УЧИТЕЛСТВАНЕ В НЕДЯЛСКО

126 г. от рождението на Елисавета Багряна, която остави своя следа и в нашия край.

В далечната 1910 г. едно 17-годишно момиче за първи път се отделя от родителите си в Сливен, за да работи като учител на ІІІ-ти прогимназиален клас в стралджанското с.Афтаня / Недялско/. Елисавета Багряна, която по-късно всички ще определят като Вечната и Святата, току що е завършила гимназия и пристига с файтон от Зимница в селото , за да попадне в един чудесен учителски колектив с директор Христо Христов – Бедния. Много бързо се влюбва в живота на село и за дълго съхранява в себе си златната афтанска есен, градините с карамфили, обичаите… По това време Лиза, както всички я наричат, вече пише своите стихове, но срамежливо крие дарбата си.
До днес духът на Багряна броди по афтанската земя, все още има хора, които си спомнят за прекрасната Лиза, като легенда се разказва за гостуването й в селото и за посланието й към жителите на нашия край: „…да намират в него нещо, което ги интересува, радва и окрилява!“

КАТО СЛЪНЦЕ

Като зрънце,
като просено зрънце,
от крилатия вятър посято,
тя пониква несетно в душата
и пораства, класи и узрява.

Като птичка,
като мъничка птичка,
през морета от юг долетяла,
във сърцето невинно заспало,
тя си свива гнездо и запява.

Като слънце,
като божие слънце,
над живота ни кратък и беден,
и дори над деня ни последен
тя изгрява – греховна и свята.

Като песен,
като майчина песен,
ненадейно в чужбина дочута,
поразява беглеца залутан –
любовта – съвестта на земята.

споделяне в фейсбук