ТВОРБИТЕ НА НАГРАДЕНИТЕ ОТ КОНКУРСА „ДЪРВОТО НА ЖИВОТА“ НА ИМЕТО НА СТАНКА ПЕНЧЕВА , Стралджа 2022г.

 

Раздел „Поезия“

Първо място

ЕМИЛИАНА СТОИМЕНОВА, гр.София

Тя ползва прозата за зимнина

 

Вкъщи вестникът носи го татко.

За него е храм. За мама – подпалки.

Гледам я – бърка любимото сладко,

А заглавията падат като ягоди малки.

И буквите дълго под огнена арка

Завиват дървото в най-топъл пашкул.

Денят, ограден в своя кръгла кошарка.

Сънува на мама сънят недошъл.

С малка трапчинка в долапа на спомена

Грейва усмивката /ама цяла леха/.

Под окото й преднамерено и отворено –

Бръчките сеят разтегливи жита.

И тя ги прибира в килера на зимата –

Снопове ръж и небесна мъгла.

Мама е мъж, който пали камината

С едри букви и прах в четива.

Тя е дъжд, който идва за кратко

С малка чанта, но много тежаща –

В нея носи най-вкусното сладко,

Завивка, легло  и сянка мълчаща.

Която тича узряла като крушата в двора,

Да превърже домата сякаш ранено кутре,

Да погали цветята и да им поговори

Как слънцето всъщност е дом със сърце,

Как още , когато е видяла баща ми

Да се прибира прошарен с вестника нов,

Е решила, че има още много буркани

Да напълни с още много любов.

И гледам тогава- вечерта катери баира.

Близо, до хълбока, горе небесен.

А мама любовно и нежно препира

На своя ден дъждовната есен.

 

Второ място –

МИЛЕНА БЕЛЧЕВА, гр.Варна

 

Сърдечно мастило

    „…Тогава

Пред очите ми светват ослепително,

Спасително

Белите писти

На неизписаните листи“

    Станка Пенчева

 

Отдавна си най-свидният роман,

Разпадаш ме до атом, а съм цяла!

От фина непорочност изтъкан,

От чувственост – пулсиращ до премала.

Излъчваш красотата на Жених,

А изказът ти химн на радостта е.

И с теб къде ли не обиколих,

Присвита тихо в есенната стая.

За страниците с тайнствен аромат,

Дървета колко времето изсече?

В предутрин вдишвах дръзкия ти свят,

Гнезденце сплитах в клоните ти вечер.

Научих всяка дума наизуст

И влюбих се в сюжета ти лиричен.

Наслада за ценителския вкус,

Ах, всичко в теб, как приказно увлича!

Прелиствам те в стремглавия си ден,

Докосвам всеки ред с нега на фея.

Но питам пред финала съвършен:

Кога ще те напиша? И живея!

 

Трето място

ДИМИТЪР ДРАГАНОВ, гр.Стралджа

Автопортрет на гара Стралджа

 

Гара Стралджа е тук. Слязох бавно от влака.

На перона сърцето ми стъпи с крака.

Не пропусна да мине край мен севернякът

И да вдигне за поздрава „Здрасти!“ ръка.

Гара Стралджа запя и гласът й отекна

В монолог на живота , от всеки желан.

Под нозете ми морни земята омекна.

Тук е нявга минавал поет от Чирпан.

Тук са нявга играли на пастра до късно

Хора млади и стари с пламтящи души.

Днес неволята всички нанякъде пръсна

И градчето за своите рожби скърби.

Гара Стралджа не спи и брои часовете.

Кой кога ще се върне припомня си тя

И когато я будят в зори Гласовете,

От очите й пада човешка сълза…

 

СПЕЦИАЛНАТА НАГРАДА НА КМЕТА

ПЕТРАНА ПЕТРОВА, гр.Враца

Есенна кожа

Отново тази тиха жълта есен,

Отново песен на дъждовни капки.

А някъде далеч, от Бог замесен,

Пече се хляб от слънчеви забрадки.

Из пустите дворове шета някой,

От тъмно тръгнал брата си да храни.

Октомври не прощава на земята

И вече ще я буди много рано.

Гладът ще се разстеле като кърпа

И бавно ще преглъща всеки залък.

Нощта минути светли ще придърпа ,

Намусения ден ще стане малък.

А хората, загърнати догоре,

Ще бързат уморени и сърдити,

Замислени под тихата умора,

Която ги пристяга над гърдите.

Обаче вътре, толкова дълбоко,

Под всички кожи есенни и тънки,

Парче от слънце пуснало е котва

Под няколко зелени топли гънки.

И точно там, където свети още,

Човешкото припламва и не гасне,

Да преживее всички дълги нощи

И пак да се пробуди с гръм и трясък,

Когато превърти се колелото

На дългата, пресекла пътя зима ,

Ще грейне като белег на челото,

Припомняйки, че вечно ще го има.

 

 

Христо Карастоянов, председател на журито:

„Твърде много бяха работите, които заслужаваха награда. Разбира се, литературата не е спортно състезание. Ако е състезание, то не е на спринтова дисциплина, а един дълъг, предълъг, много мъчителен крос, по възможно най-пресечената местност“

 

Гроздан Иванов, зам.кмет:

„Този конкурс наистина остава златен печат в историята на община Стралджа, с организирането и продължаването му като традиция. Продължавайте да създавате огъня, за да може ние да се топлим на него“

 

Емилиана Стоименова:

„Бъдещето се крепи на думите и духовността. Апелирам към всички млади хора да се обърнат по-дълбоко към себе си. Нека да потърсят себе си чрез посланията, които ни носи миналото. Да събуждат духа на миналото и да го предават към бъдещите поколения. Много е важно да четат, защото зад всяка написана дума има поне три прочетени книги“

Милена Белчева:

„Стойност, светлина, смисъл, памет, признателност – в тези думи е заключен конкурса и днешния празник. Това е и път към нашето културно наследство, път към мъдростта на поколенията и тази, която ще завещаем. Това е път към нашите вътрешни вселени и към любовта, която осмисля всичко“