И НЕ ВАЛИ ТАКА СЛУЧАЙНО…
ИВАЙЛО БАЛАБАНОВ
Дъждът през месец май е златен.
През май дъждът от Бог е пратен,
но ще е грешно да се смята,
че той е само за земята.
Във него има нещо тайно.
Не идва той така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Не, този дъжд вали нарочно,
щом пеят майските капчуци
със шарени славянски звуци:
със гласни тесни и широки-
гръмовни, весели и мокри,
и със съгласни, във които
шуми узряло сухо жито,
проблясва кремък, пукат тръни,
и звънкат паднали алтъни;
О, всеки звук е с цвят различен
и дъх, почти биологичен,
щом с „Д” и „Ж “и „Ъ” в средата
шурти дъждът от небесата,
а с дъх на сняг и с вятър свеж
е пълна думичката „СКРЕЖ”.
Щом „К” и „Л” са звуци водни –
рекичката зашеметена
клокочи с тях в местата бродни,
от остри камъни ранена;
щом в „Ж” и „Р” светлее жар,
щом думичката „циркуляр”
ухае на талаш и есен,
а „Гръм” е дума с цвят небесен;
щом болката от всяка рана
и всяка жалба е събрана
в два звука: „ОХ!”; щом в нас столетна –
в три цвята, ала вечноцветна,
със корен „РОД”, с наставка „ИНА”
живее думата „Родина”…
Симфония от живи звуци
гърми в дъждовните улуци
и падат капки разбълбукани –
като горещи бели пуканки…
Но ще е грешка да се смята,
че този дъжд е за земята.
Във него има нещо тайно
и не вали така случайно
на двайсет и четвърти точно.
Всяка година той нарочно
пристига там от юг, отдолу
където са Атон и Солун.
Духът на времето изплаши,
пропъди думичките наши
и те умират, те ръждясват,
като цветя без дъжд слънчасват…
Затуй дъждът от Бог изпратен
на този Божи ден е златен,
защото мъртвото възражда.
Без него в страшната си жажда
душата ще остане суха,
душата ще остане глуха…
И тази думичка „РОДИНА”
със корен „РОД”, с наставка „ИНА”
ще бъде вече променена.
Изсъхнала и изгорена
тя ще изглежда другояче.
Ще бъде пак земя, обаче
не шарена земя – светиня,
а с корен „ПУСТ”, с наставка „ИНЯ”!
_____________________________
