ДА ВЛЕЗЕШ В ДОМА НА РОДОЛЮБИЕТО
Когато се почувствате тъжни, разтревожени, омерзени от това, което се случва около вас в родината, когато загубите вяра в доброто бъдеще на България, когато усетите неистов глад за българщина, тръгнете към някой от многобройните български домове на родолюбието. Има ги на близко и на по-далечно разстояние. Там ще ви посрещнат като скъпи гости, ще ви нахранят с вяра и надежда, ще ви подарят любов и гордост, ще ви подсилят с родолюбие, самочувствие и оптимизъм. И ще се почувствате преродени!
Моята пътека ме отведе в сърцето на планината. В Панагюрище за мен историята отвори вратата си с престъпване прага на легендарната къща на Иван Тутев. Там, където на 20 априлий 1876 г. в гостната стая апостолите пишат историческото Възвание към българския народ, там, където в тясното дворче, получават Кървавото писмо от Копривщица, там, където до днес се пази една светиня – копие на въстаническото знаме , развято при обявяване на Априлското въстание в Панагюрище. Повярвайте ми, тук има толкова много история, че ноздрите усещат мириса на барут и съзнанието неусетно възпроизвежда героични сцени. Стараеш се да запомниш всичко тук, до най-малките подробности. „Българино! Ти влизаш в дома на родолюбието. Притихни и си спомни 20 апрелий на 1876-та… Нека тръпка на гордост изпълни сърцето и душата ти. Тук се роди подвигът!”, четеш и от вълнение чуваш ударите на сърцето си.
Много близо е домът на Иван Леков, панагюрски богат търговец и революционен деец, участник в Априлското въстание. Дом, посещаван от Апостола на свободата, дом, пред който не може да не се възхитиш на българската възрожденска архитектура. Човек с оригинално мислене и богато творческо въображение бил стопанинът. Същият, който на една от стените в своя дом е изографисал колелото на живота при това с впечатляваща житейска философия! Чудно са обособени отделните периоди в живота на човека.. По-наблюдателните ще забележат, че в началото е сезона…зима, а в края на есента е финалът на жизнения човешки път и то на …90 г! Още една оригиналност е проявил стопанина. Скромна на вид рисунка пресъздава европейската принадлежност на българина от онова време. В Европа България винаги се е чувствала като в свой дом! Кой ще смее да твърди обратното?
А Панагюрище продължава да ни изненадва. С внушителния комплекс „Априлци” и историческия хълм „Маньово бърдо”, където са водени кръвопролитните сражения на въстаниците. Хотел „Каменар” и читалище „Виделина” създават една особена атмосфера в центъра, а моста над р. Луда Яна , църквата „Свето Въведение Богородично” с чудотворната икона и златните кубета не се подминават от гостите на града. Тук е и катедралата „ Свети Георги” чиито камбани са отливани в Русия и подарени от Марин Дринов. Току до нея е и паметникът на 20-годишната безстрашинка Райна княгиня, ушила знамето на въстаниците със златните букви „Свобода или смърт”, малко по-на запад е и къщата- музей. Който е стигнал до Панагюрище се отбива неизменно и в природо-научния музей.
