ВЕЧНАТА И СВЯТАТА С ЯРКА СЛЕДА В НЕДЯЛСКО
На 16 април се навършват 125г. от рождението на Елисавета Багряна, „вечната и святата“, която никой не може да измести от къщата на голямата българска поезия. „Духът на тази жена беше недостижим!“ пише за нея Маргарита Петкова. „Лириката й покорява с първичната стихия на пориви и чувства, с размаха на младост и волност. В стихотворенията й се усеща пълнокръвния пулс на здравия земен човек“, така е определена тя в Алманаха на община Стралджа „Ако нямаш мечти…“ чието заглавие идва от стихотворението на Багряна „Вълни“.
Жителите на община Стралджа и особено на с.Недялско възприемат Елисавета Багряна като своя поетеса. Причината е , че тя учителства в Афтане /дн.Недялско/ в периода 1910-1911г. Там, в малкото китно стралджанско село, начинаещата поетеса получава непосредствени впечатления от живота на селската жена. Едва 17-годишна тя за първи път се отделя от родителите си , за да преподава в училището където тъкмо са открили 3-ти прогимназиален клас. Селяните много бързо я обикват. Обръщат се към нея с „Лиза“. Още тогава тя пише стихове, но се срамува да ги афишира, още повече, че директор на училището в селото е Тодор Христов – Бедния, също поет.
След бурното си развитие като талантлив автор на стихове Елисавета Багряна се налага като новатор в поезията. Определят я като витална, устремена, самобитна, уверена, жена със свободна изява, волна, смела. Стиховете й покоряват с дълбоки интелектуално осмислени чувства и мъдро осъзнаване на живота. Стихосбирките й са преведени на десетки езици.
През 1980г. Багряна изпраща свои стихове до в.“Изгрев“ издаван в с.Войника, дава и свое специално интервю с пожелания към младите автори и към всички жители на селото от което е запазила най-прекрасни спомени. През декември 1981г. откликва на поканата на Афтанци и гостува на местното училище, където е посрещната много топло и сърдечно. Ученици рецитират нейни стихове, трогателна е срещата с учениците й Пеньо Димитров и Иван Гунчев. Багряна отново е учителката на Афтаня и провежда един уникален урок по родолюбие. „Учебната година прекарана тук е най-щастливата в моя живот!“, признава поетесата, спомняйки си за Бъдни вечер и коледарите, големия бряст сред село, къщите с червени карамфили, вечеринките…Дора Йорданова, кмет на Недялско, тогава ученичка в ІV-V клас, до днес си спомня вълнението от срещата, разказът на поетесата за нейните срещи с афтанци. „Багряна завинаги ще остане част от нашето село!“, допълва тя.
СИНЕОКАТА
Ех, ти , орис, мен орисана!
Майко моя, жалбо моя люта!
Как да кажа, как да бъда чута –
Тъй било от Бога писано.
Нямам ли сукна отрезани
И не съм ли млада, белолика?
Нямам ли снага на трепетлика,
Тънки ризи, тежко везани?
Не мета ли ширни дворове
Рано сутрин с китка на косите?
Песни ли не пея кръшно вити
По седенки и по сборове?
Що ми са очи черничеви,
Тъмносвилени косите? –
Той ги, майко, даже не поглежда.
Днеска го видях край чичови –
Караше на паша стоката.
Беше му лицето восък бледно.
Ни ми проговори, ни погледна.
И разбрах тогава, аз, горкана:
Той обича синеоката,
Дето снощи другиму пристана.
1923г.
УНЕС
Говори, говори, говори! –
Аз притварям очи и те слушам:
– Ето, минахме сънни гори
И летим над морета и суша…
Вляво кървава вечер гори,
Вдясно тъмни пожарища пушат.
Де ще стигнем, кога зазори?
Този път накъде лъкатуши?
Там ли, дето свободни ще бдим
И ще бъдем два пламъка слети,
И в нощта, сред безбройни звезди,
Като двойна звезда ще засветим?
– Ти не знаеш? Аз също не знам –
Но води ме, води ме натам!
1926г.
