Когато се прибира муската – … сякаш се отваря нова ера…“

ВЛАДА МЛАДЕНОВА

Аз си пия дядова ракия –
в нея се разтапят Антарктидите.
Арктиките вече са невидими, но отвъд браздата как да ида?
Спирам на ръба –тук гроздобера всяка нова есен все започва
Сякаш се отваря нова ера и нозете си намират почвата –
клякам в коренчето на лозничката и ухо опирам – слушам сока,
в снегове и суши криволичи, но намирам дъхава посока.
Слънцето раздаде се на гроздове, дъждовете в грозде се преляха,
сянката в герана ми е розова – баданоса старата ми стряха.
Вече сме готови да зимуваме – пролетта да хванем за зеленото.
Лозето ми казва: не умувай, а зимъска закърпи коленете!
Че ни чака ново коленичене, плевелите пак ще преобръщаме.
Ти си пий, до първото кокиченце!
Но след него няма да е същото.

споделяне в фейсбук