Необикновен е този ден! Когато една песен звъни в душата на всеки българин, когато си спомняме за „Език свещен на моите деди!“, когато с „Родна реч, омайна сладка“ учим децата си на труд и знание, на доброта и мъдрост.“Върви, народе възродени…“ Да пазим богатството, което имаме, да помним миналото и онези книжовници, просветители, творци, които ни оставиха заветите си. Да не забравяме, че езикът ни има свой ПРАВОговор и ПРАВОпис. И да отдадем заслуженото на своите учители, будители, културни дейци. За да я има България!
