И пак е празник. Ден на Независимостта. Ден на миналото, на силните, на смелите, на свободните, на родолюбивите, за които посвещението на Отечеството е въпрос на чест, достойнство, мъжество, себеотрицание. Когато целта е обединение, свобода, независимост на всите българи, пречки няма. Възможностите са неограничени. И възтържествуването на справедливостта – очаквана, така желана, бурно отпразнувана.
И днес празнуваме. Но не съвсем. Защото, ако питаме сърцето, там отговорите на въпроса “ Как?“ и „Защо?“ са полюсни. Това също е свобода и независимост.. Още път има да извървим.
Празник е! Честит да ни е!
