История на училищното дело

Първи сведения за основаване на училище в Стралджа са съхранени от 1920 година в летописните бележки на учителката Мария Димчева. Според писаното от нея пръв учител е бил поп Димчо, роден в Стралджа. Той учителствал до 1865 г., след което е ръкоположен за свещеник. Пак оттам се разбира, че рождената дата на училището в Стралджа е 1858 г., но според изследването на д-р Табаков училище в Стралджа има от 1855 г. А според „Статистика на образованието в България“ училище в Стралджа е имало от 1852 г.

В първите години училището е било килийно. Обучението се води направо на дървения под, покрит с козяк. Заместник на даскал Димчо е Кънчо Георгиев от с. Градец, който е учител до 1872 г., след което отива да продължи образованието си. Ненчо Х. Далъсчиев е третият учител. Той постъпва на 14.10.1872 г. И преподава сам всички предмети. Учителствал е до 1890 г. „До 1882 г. – казва той – аз бях сам и чал през 1883 г. училищното настоятелство назначи още един другар, Христо Н. Годев от Казанлък. Същия стоя до 1884 г. през която напусна. След него назначиха Георги Кермедчиев от Ямбол. Той напусна през 1885 г. След него дойде Иван Хрусанов от Жеравна, който стоя до 1886 г. През същата година на мястото на Хрусанов назначиха Георги Попов от с.Карапча, свършил седми клас на Сливенската гимназия. През 1887 г. беше заместен от учителката Василка Ненчева от Сливен, с която карахме до 1890 г.“

След това Ненчо Далъсчиев продължава: „Заплатите които получавахме, бяха: аз като най-стар учител получавах 1 000 лв. годишно и 10 кила жито, а другите – по 800 лв. годишно и също 10 кила жито.“

Новото училище ще се построи през 1878/79 г. – с четири учебни и една учителска стая (става въпрос за старата сграда на НУ „Иван Вазов“). Горните цитати е преписала МАрия Димчева през 1920 г.

За периода 1890-1910г. липсват документи за развитието на учебното дело в Стралджа. Знае се, че прогимназията съществува от 1905 г. Тя се е помещавала в сградата, построена специално за тази цел. Това е било двуетажна паянтова постройка, намираща се в северната част до читалището, където по-късно е построен столът на ССТ. Сградата е построена през 1905 г., като стените й са камъшени и измазани с вар – когато се е вървяло по стълбите, цялата сграда се е тресяла. Разрушена е към 1940 г., когато е построена новата сграда на прогимназията.

Първи директор на прогимназията е Игнат Мътъров. От главните книги се вижда, че учители са били: Мария д-р Желева – по български език, Райна Маркова – по математика, Георги Райнов – по история, Д. Христова – по география. В прогимназията са учителствали и много други учители, като всички са били от други населени места. Това е обяснимо, тъй като в края на миналия и в началото на нашия век земеделието е било основен поминък за Стралджа, като почти всяко домакинство е имало между 400 и 500 дка земя, по стотина овце и много друг добитък. Затова е била необходима работна ръка.

По време на войните 1912-1919 г. настъпва криза във всички сфери на живота През този период училищата са затворени, а учебните занятия – прекратени.

Началното образование в Стралджа се осъществява от 1922 г. в едно училище, чиято сграда е построена по време на Освобождението до църквата. Училището имало 4 учебни стаи, голям коридор и една учителска стая, която служела за сцена, а в коридора се нареждали пейки и столове за зрителите. До построяване на читалището всички по-масови събирания се провеждали тук. Сградата е съборена през 1950 г. – когато започва разширяването на ССТ.

Началното училище носело името на Иван Вазов. През учебната 1923/24 г. е имало 4 класа. То е имало два клона, като вторият, наречен „При гарата“, е разкрит по настояване на родители, живеещи в този район. Те са били главно търговци – житари, занаятчии и др., заселили се по това време в Стралджа.

За първа учебна година на сегашното НУ „П. Хилендарски“ може да се счита 1922/23 г. Учебните занятия на този клон „При гарата“ се водели в различни в различни сгради, като най-продължително се е използвало помещението на „Балцанкук“, която се намирала на днешната улица „Ал. Стамболийски“ – 11.

През учебната 1924/26 г. клонът „При гарата“ се закрива поради липса на достатъчно деца. В замяна на това първия клон на „централното“ училище се развива самостоятелно, първоначално с I, II, III и IV отделение под името „Отец Паисий“, а по-късно е се преименува в „Кирил и Методий“. В протоколната книга на училищното настоятелство се посочва: „търси се стая за новооткритото училище и се сключва договор с наемодателя Еню Г. Цонев на 20.12.1925г.“. От това следва, че учебната 1925/26 г. се счита за първа на това училище. Учебните занятия в тази сграда се водят до 1945 г.

Двете отделения на „гаровото“ училище се преместили в бившето Търговско училище (просъществувало 2 години) под името „Клон на централното училище“, което по-късно се обособява като самостоятелно НУ „Отец Паисий“. В същата протоколна книга четем: „Да се иска с писмо от общинското управление да определи трудова повинност за носене на камъни и други материали за построяване на училищна сграда в квартал „Гробищата“. От името на училищното настоятелство да се иска строителна линия от общинското управление за същата цел в същия квартал.“

На свое заседание от 07.02.1928 г. училищното настоятелство решава бъдещето училище да има 4 учебни стаи, салон със сценка, канцеларии за помощния персонал и прислугата и изба, която да бъде пригодена за ръчна работа и моделиране. Покривът трябвало да бъде с кубе за камбанария, като всички технически подробности се предоставят на компетентността на архитектурното бюро при Бургаската окръжна постоянна комисия. Строителството на сградата започва през 1926 г., като строителните материали се извозват главно по трудови начала. Малко преди това по чл. 70 от Закона за народната просвета е уволнен началният учител Димитър Пастармаджиев, като на негово място е назначен Йордан Тодоров, член на БЗНС. Същият умира на 11.01.1926 г. на 22 годишна възраст. Близките му твърдят че бил умъртвен от лекар – политически противник.

През учебната 1927/28 г. в у-ще „Иван Вазов“ на задължително обучение подлежали 120 момчета и 130 момичета, или общо 250 деца, разпределени в следните паралелки:

2 паралелки I отделение с 88 деца

2 паралелки II отделение с 80 деца

1 паралелка III отделение с 42 деца

паралелка IV отделение с 40 деца

През тази учебна година започва да учителствува Зорка Димитрова, която остава до края на живота си в Стралджа и свързва съдбата си с Желязко Йорданов – прогимназиален учител.

През 1940 г. е построена нова сграда до църквата. Средствата са осигурени за сграда на допълнителното земеделско училище. След построяването на сградата в нея започват да се водят учебните занятия на прогимназията.

През този период, до 1945 г., обучението на децата в Стралджа се води в два вида училища: начални и прогимназия. Начални училища са „Иван Вазов“, „Отец Паисий“ и „Кирил и Методий“. Прогимназията се именува „Христо Ботев“, като на края на учебната 1934/35 г. НУ „Иван Вазов“ се слива с прогимназията по името Средищно народно основно училище „Хр. Ботев“. Така то просъществува до септември 1951 г., когато в Стралджа за втори път се открива гимназия.

След 09.09.1944 г. почти всички завършващи прогимназията ученици продължават образованието си в средни учебни заведения – главно в Ямбол, Сливен, Карнобат, Бургас и Котел. Затова се явява необходимостта от откриване на средно училище. Делегация от местни ръководители посещава Министерството на просветата и от месец октомври 1945 г. се открива непълна гимназия с по две паралелки от IV и V клас.

Преди да дадат разрешение за откриването на гимназия, от просветното министерство поставили условие с местни сили да се построи сграда за нея. Мобилизира се цялата общественост. Под ръководството на кмета Лука Георгиев се събират дарения от няколко милиона лева. Всяко домакинство се задължава да носи камъни, тухли и др. строителни материали.

Сградата е приземен и първи етаж и е завършена за много кратко време през 1947 г. В гимназията се учат 72-ма ученика. Директор на новото училище е Тодор Ангьозов от Сливен. Първи учители са Марийка Табакова, Кольо Николов, Ангьозова и др. По нареждане на МНП през 1948 г. гимназията е закрита.

През лятото на 1951 г. делегация от Стралджа отправя искане до МНП да бъде открита отново гимназията. Това искане съвпада с посещението на Вълко Червенков в Стралджа. През есента на същата година гимназията отново е открита с пълен брой паралелки.

По това време се създават т.нар. „единни училища“. Така под общо ръководство са включени средищното основно училище „Хр. Ботев“, НУ „Кирил и Методий“ и класовете на гимназията. След смъртта на Васил Коларов училището е преименувано на единно училище „Васил Коларов“. Освен редовно обучение в училището има и вечерни паралелки.

Гимназията съществува до 1959 г. – последният випуск завършва през 1960 г. Общинското ръководство решава на нейно място да се открие селскостопански техникум. Училището става основно и в него от детската градина до VIII клас учат всички деца, без тези от ОУ „П.Хилендарски“. Поради ова, че сградата на бившата прогимназия е ползвана от новооткрития техникум, учебната сграда на основното училище е много тясно и се налага нейното разширение. Ръководството на училището няколко пъти посещава МНП и с големи усилия издейства отпускането на средства за надстройка на още един етаж. Местното ТКСЗ завършва строежа през 1971 г.

Селскостопанският техникум, носещ името на стралджанския партизанин Пеньо Кабаков, пуска първия випуск през учебната 1959/60 г. Под ръководството на директора Ковачев учители и ученици полагат много усилия за обогатяване на материалната база. Обзаведени са всички кабинети и работилници. По стопански начин е построена пристройка, дворът е ограден и благоустроен. През 1977 г. по решение на МНП и МЗ техникумът е преобразуван в средно професиално-техническо училище по селско стопанство с тригодишен курс на обучение. Последният випуск на това училище завършва през 1980 г.