Православна църква

Важен етап от борбата на стралджанци за национално признаване и независимост е строителството на храма “Архангел Михаил”. Той е резултат на пробуденото и защитено българско народностно самосъзнание.

Съществуват данни за килийнна църква – параклис “Архангел Михаил” в западния край на селището, между дворовете на Сиво Друмев и Стефан Балъкчиев. По празници в нея се стичали богомилци от съседните села. На път за Котел тук се отбивали монаси от Света гора. Това подразнило турците и в началото на ХІХв. те я превърнали в беглишки хамбар, а по-късно я разрушили.

След създаването на килийното училище селяните започнали да се събират в сградата му и там да почитат църковните празници. Осъзнавайки нуждата да имат молитвен дом те се обединяват около идеята да построят църква в селото. След дълго ходене по мъките братята Стефан и Атанас Балъкчиеви издействали получаването на султански ферман, пазен от сина на последния като семейна реликва до 1925 година. Когато го донесли от Цариград, цялото село се събрало да ги посрещне.

Легендата разказва, че майката на двамата братя Мита Стоянова помогнала много за това богоугодно дело, благодарение на познанството си с влиятелни турски чиновници, понеже в техния дом нощували пратениците с пари за хазната, на път от Северна България за Цариград. Стралджанци й се отблагодарили като я погребали през 1875 г. в църковния двор. Ферманът за строеж на църквата бил издаден от султан Абдул Меджит през 1851 година. Той гласял: “Султан Абдул Меджит. Указ. Получих молбата на жителите от с.Стралджа, Ямболска околия, Сливенски окръг, които съвместно с AVE Йорги, по народност грък, (това е стралджанецът Георги Кунев, дядо на първия стралджански депутат Нделчо Минков – б.а.) харизал половината от двора си за построяване на църква, която да носи неговото име като главен дарител, същите чрез патриарха в Цариград ме молят да им разреша построяването на църква. “Разрешавам да се построи църква в с.Стралджа, Ямболско с размери: дължина 20 аршина, ширина 12 аршина.”

Стралджанци избрали за патрон на храма Архангел Михаил. Дарители за строителството на църквата освен споменатите по-горе братя Балъкчиеви и Георги Кунев станали Стоян Зурнаджиев, Сарайлъ Димо, Терзи Теньо и др. Помагали кой с каквото може всички стралджанци. Цялата църковна утвар (кандила, свещници, икони) е дарение от тях.

Според изискванията на османската власт църквата трябвало да бъде вкопана в земята, с равен таван, без кубета и камбанария и с размери 14 х 8 метра. Майсторът на църквата Петър Арнаудов от Ямбол своеволно увеличил основити й на половина, поради което строежът бил спиран многокротно от турците, недоволни от здравия й каменен градеж и масивен вид.

През 1857 г. църквата е богато украсена от ямболския художник Александър П. Георгиев (Зограф). Авторът на дърворезбите е останал неизвестен. Творбите на Александър Зограф се отличават с богато въображение, с подчертано майсторство при изобразяване на образите на светците и с особено чувство за линеарно оформяне на фигуритке им. Дело на Зографа е украсата на църкви в Сливен, Зимница, Варна и др. Сред най-впечатляващи икони на майстора – Зограф в стралджанската църква са тези на Архангел Михаил, Св. Богородица, Св. Георги, пророк Илия, Св. Димитър. Върху някои от иконите авторът е изписал имената на дарителите. Под лика на Св. Йоан Кръстител четем: “В лето 1875 г. се построи тази църква. Тогази пренесе тази икона Иван Маринов с домат си (семейството си – б.а.) за душевното си спасение”. Интересен е тексдтът под иконата на Св. Николай Чудотворец: “С иждивението (разходите, парите – б.а.) на господин Атела и с дружината му Рахня, Илия, Димитрина, Кумана, Паня, Ивана, Рухча, Стефана и Атанасия”.

Пръв свещеник в новопостроената църква е поп Тоти П. Драгиев (1813 – 1878) от Ямбол. Получил образование в родния си град и в Одрин, споделил съдбата на преселниците в Бесарабия, поп Тоти се отличавал с висока за времето си култура и впечатлявал с мощния си глас, пеейки в църквата. Въпреки, че владеел добре гръцки, под влияние на зараждащото се движение за църковна независимост свещеникът вероятно започнал да служи на български език, с което осветил църквата едва през 1860 г. заедно с ямболския иконом поп Филип и поп Йордан от Сливен. От това време ще е останало преданието, че името на Стралджа идва от лоши, непокорни люде, както ги назовал владиката. Поп Тоти останал в Стралджа до 1865 г. и бил сменен от поп Димчо. Завършил живота си като мъченик, заклан от черкезите ден преди освобождението на Ямбол.

Според близките му, Александър Тодоров (поп Димчо) получил духовен сан през 1865г. Освен в Стралджа поп Димчо извършил богослужения в селата Воденичане, Зимница и Джинот. Свещеникът починал в Стралджа през 1893година. Погребан е в църковният двор.

Като ценна реликва в църквата се пази “Часослов” и издание на “Нов завет” от 1859г., преведени от Неофит Рилски и отпечатани в Лондон. Книгата вероятно е дарение на църквата от поборника Захария Господинов, за което подсказва текстът върху една от страниците й: “Захария Господинов. В Камбер -1870. Купено от Кара су Панайота 1867 за 8 гроша”. Освен тях се съхраняват и евангелия, издадени в Русия през 1890 и 1896г. както и друга утвар, подадена от миряните.

През 1893г. поп Петър Станчев от Котел замества поп Димчо . В края на XIXв. Селото е разделено на две енории и за свещеници са назначени още двама високообразовани за времето си котленци – поп Христо х. Петров и поп Киро Гойков. Освен божиет слово поп Киро разпространява и медицинска култура сред населението . Поради значителните си медицински познания той се грижи освен за душите и за здравето на енориашите си . Учасва в Балканската война като лазаретен лекар.

Около 1924г. е построена камбанарията – подарък от местните занаятчии. През лятото на 1937г. бъдещият професор по живопис – художникът Панайот Панайотов от Стралджа прави 4 стенописа :”Грехоподанието” , “Потоп”, “Благовещение” и “Сретение Господне”. Последното иконописване на църквата е извършено през 1950г. и е дело на Михаил Гр.Маковкин от Сливен. От 27 април1979 г. църквата е призната за паметник на културата .