| Най-ранните сведения за Стралджа се срещат още в османско-турските документи. Наличието на останки от древно тракийско и средновековно селище говори за многолетната история на Стралджа. За общината данните са от втората половина на миналия век, когато е визирана дейността на стралджанци за изграждането на нова църква на мястото на съборения от турците параклис. Според запазените в Сливенската епархия документи при наддаването с турски лири между българската и гръцката общности спечелват българите и църквата се именува “Свети Архангел Михаил”. Още тогава започва изграждането на селището като пътен, стопански и административен център. Предпоставка за това е и географското положение – Стралджа се намира на важни пътища, свързващи Черноморието с вътрешността на страната и Северна с Южна България.
Стралджа и селищата от общината имат богато минало, свързано с освободителните борби срещу турското владичество. Индже Войвода и Кара Кольо се движат от Войнишкия Бакаджик до Стара планина, четата на Трифон и Добри е разбита от потеря в Балкана, Хаджи Дани от с.Зимница е обесен в Сливен от турците. Останките на около 70 разрушени селища личат навсякъде в общината. Първият документ от който се съди за съществуването на Стралджа е от 1610г., в който е отбелязано: Стралджа, Ямболски окръг, Исраилджа, Асрайлих. Друг документ, който датира от 1834г. е руска карта, издадена в Петербург, отнасяща се за 1829г., на нея е записано: Стралджа – 75 къщи. За името на Стралджа има три легенди – византийска, латиска и гръцка. Още две легенди са свързани с християнското име на древното селище. Има и други версии от по-ново време, свързани с местоположението на Стралджа и ловната резиденция на Авджи Мохамед IV. Почти във всяка от тях се споменава, че югоизточно от сегашното разположение на Стралджа се намирал турски град Сарай-курорт за одринските паши и бейове. В северна посока се намирало най-голямото блато на територията на България, дълго около 14км, в широчина до 10км, най-дълбоките места стигали до 4,5м. В близост до Балкана, богат на дивеч, града разполагал с летен палат, ловджийска станция на Мохамед IV. За негово удобство имало изграден водопровод и баня. На Връбница в турския град ставал голям панаир. Обслужването на турците в Сарая било от техни бедни сънародници или от българско население, което живеело по-назапад в т.н. Странна махала. За първи заселници на селището се счита рода на Сарайлъ Димо или Хайдут Димо. Съществува и твърдението, че името на Стралджа е от името на манастира “Св. Архангел Михаил”, на турски Исраелджа. Според други мнения селото било близко до черкезко село и населението страдало от честите нападения, за това го нарекли “Страдалджа” може да е вулгаризирано и потурчено от Стрелча, основано от отряд стрелци. Не малко са историческите и природните забележителности в общината. Между тях са над стогодишната църква “Свети Архангел Михаил”, паметник на културата с ценни икони и дърворезба; читалището в града също е с дълга и богата история; топлата минерална вода в града, която лекува бъбречни и кожни болести; лечебния извор в с.Правдино, множеството църкви в останалите селища на общината. Богатство представлява и етнографския музей в село Зимница. Градът е богат на фолклорни традиции. Общинския коледен празник събира куди от почти всички селища на общината. Записите на коледарските песни представляват ценен архив, който се съхранява в местния радиовъзел. Кукерския празник е също така типичен за града и се провежда всяка година в началото на пролетта. С интересните си костюми стралджанските кукери са били атракция на редица национални събори, носители на награди от събора в Копривщица и кукерския фестивал в Перник. Ежегодно се провежда народния събор “Мараш пее”, който има дълга история, а от няколко десетилетия е в националния културен календар на страната. Представянето на танцови колективи от цялата страна на стралджанска сцена утвърди града като един от центровете в България на танцовата самодейност. С почти половинвековна история е и стралджанския танцов състав “Въжички”, носител на златни медали, лауреат на всички национални събори в Копривщица, разнасял славата на стралджанския фолклор в редица държави, заснеман многократно във филми на БНТ. Основен принос за това има отличния познавач на българския фолклор, хореографа Тончо Тончев. Той именно стана инициатор и за провеждането на конкурс-надпяване “С песните на Вълкана Стоянова”, който се провежда на всеки две години. На него си дават среща таланти от цялата страна, а песните на именитата народна певица получават нова популярност. Стралджа е родното място на н.х. Панайот Панайотов, на живописеца Веселин Кавалджиев, на двамата братя Бойчеви, архитект и скулптор, автори на паметника на Яворов в град Стралджа. В града живее и самоукия майстор на народни инструменти Жечко Маринов. Стралджа е родното място на сатирика Станислав Марашки…От най-младите интересни личности на Стралджа е дърворезбаря Тодор Георгиев, майсторите на интарзия Йордан Дамянов, Велико Иванов, както и световния и европейски шампион по акробатика от 1996г. “връх на пирамидата” в четворка Слав Данев… |
